topleft topright

Вход






Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!
kn00

      Чудесна книга

elka

Книга разказ за Михайлово

mih2

Книга Родове от Михайлово

mih1

Анкети

Трябва ли взетата с измама от частни лица общинска земя, да се върне на общината ?
 
Македонско светило е живял 15години в Хайредин PDF  | Печат |
18 December 2016

     Димитър Пандилов е роден в 1899 година в Тресонче, тогава в Османската империя. Син е на Пандил Аврамов, внук на Аврам Дичов и правнук на Дичо Зограф. Завършва Художествената академия в София в 1924 година. В 1927 - 1928 година специализира в Париж. От 1928 до 1943 година живее в село Хайредин в България и работи като учител по рисуване. След освобождението на Вардарска Македония се връща в родния си край, където остава и след установяването на комунистическата власт и работи като преподавател по рисуване в Скопие. Димитър Пандилов е сред основателите на Дружеството на художниците на Македония в Скопие и дългогодишен член на неговата управа. Умира по време на земетресението в Скопие на 26 юли 1963 година. В негова чест ДХМ присъжда наградата „Димитър Пандилов“.

    Вижте статията на Димитър Райков във  страницата Култура на вестник Дума  ...

Корени

Учителят Пандилев разказва за хан Крум и рисува гроздобер

Уроците по българско родолюбие на художника от Македония

 Димитър РАЙКОВ

От учителите в родното ми село Хайредин ярка следа и спомен за цял живот у мен остави Димитър Пандилев ( в съвременни македонски източници - Димитар Аврамовски Пандилов). Г-н Пандилев, така се обръщахме към него. Преподаваше ни история и рисуване. Той говореше бавно. Всяка негова фраза беше добре обмислена. Плътният му баритонов глас звучеше ясно и убедително. Когато преподаваше нов урок или изпитваше - в класната стая цареше пълна тишина. 
Отдавна съм забравил подробностите от изучавания материал. Но в паметта ми завинаги се е запазил споменът от урока, в който се разказва за войната между България и Византия по времето на хан Крум и император Никифор. Димитър Пандилев - бавно, отчетливо, бих казал с артистичен жест, произнасяше фразата, приписвана на българския хан - "Като не искаш мира, на ти секира!" Оттогава изминаха десетки години. По стечение на обстоятелствата, не един път се връщах към историческите свидетелства, в които се осветлява епичната борба на хан Крум за разширяване границите, за утвърждаване името и независимостта на младата българска държава. А сред тях, без никакво съмнение, във византийските хроники най-пълно и най-точно са обрисувани събитията, за които нашият учител по история обичаше да ни разказва. (Вж.: Теофан Изповедник - "Хроника за събитията...").

Спомени, които не се забравят цял живот

По-нататък - Димитър Пандилев с дълбоко уважение изтъкваше ролята на град Охрид за разцвета на българската духовна култура по времето на княз Борис I и цар Симеон. В центъра на вниманието ни той поставяше името и дейността на Климент Охридски. От него най-напред научих за широката просветителска дейност на този изтъкнат ученик на братята Кирил и Методий. И отново един въпрос, врязъл се в ученическата ми памет. Въпрос на който, години наред, не успявах да си отговоря - как и откъде Климент Охридски е събрал 3500 ученика, къде и как ги е обучавал - в училище, в църква или на полето? Отговор и на този въпрос намираме в съчиненията на византийските автори. (Вж.: Теофилакт Охридски - "Пространно Климентово житие...").

 
Издатели от Скопие и София на посещение в манастира Нерези

Но Димитър Пандилев беше преди всичко художник. Той не само ни учеше да рисуваме, а и ни запознаваше с основни понятия на изобразителното изкуство. Димитър Пандилев стана широко известен като художник сред жителите на село Хайредин, особено след като зографиса декорите, използвани за театрални постановки на сцената на новия читалищен салон. Тази му изява по-късно беше отразена и на страниците на издавания в град Оряхово в. "Дунавска трибуна". В специална дописка, поместена в този вестник, четем: "...миналата година се завърши сградата на прогимназията, доста грамадна, в която се помещава читалищния театрален салон, разкошно декориран от художника Димитър Пандилев".

Портрет с "Афуз-болгара" и "Резекията"

В спомените си за Димитър Пандилев като художник съм запазил и нещо съвсем лично. Дядо Димитър беше член на настоятелството на селската черква "Света Параскева" и редовно посещаваше неделните служби в храма. Димитър Пандилев също участваше в работата на църковното настоятелство. Но не само това. Той често подпомагаше поп Никола при черковната служба. Оттам водеше начало познанството, а по-късно и приятелството между дядо Димитър и Димитър Пандилев.


Димитър Пандилев, "Събиране на снопи" - 1952 г.

Понякога, обикновено през есента, когато гроздето вече е узряло, Димитър Пандилев, заедно със съпругата си, ни гостуваше на лозето. При едно от посещенията, с присъщия си такт на внимание и уважение към по-възрастните, той помоли дядо ми да отреже няколко лозови пръчки с хубаво грозде от десертните сортове. "Да личи плодородието!", добави с усмивка моят учител. Наблизо привличаха погледа узрелите вече, с леко кехлибарен оттенък гроздове от "Афуз-булгара" и "Резекията". Именно към тях се насочи и дядо Димитър. А Димитър Пандилев обикаляше и внимателно оглеждаше близките редове. Спря се към средата на лозето, извика ме и посочи мястото на което трябваше да застана. После взе от дядо Димитър отрупаните с грозде лозови пръчки и ми поръча да ги държа в двете си ръце. После - променя, поправя, коригира положението на тялото, на краката и на ръцете ми, като обясняваше, че трябва да застана така, като че ли внезапно съм спрял само за миг. Внимателно огледа още веднъж всичко наоколо, включително и наклона на слънчевите лъчи и в заключение добави - "Запомни добре! Утре по същото време, на същото място, с гроздето, което държиш в ръцете - ще рисуваме гроздобер!
На следващия ден Димитър Пандилев отново дойде на лозето. Този път беше сам и носеше платно, палитра, четки... Колко време позирах на първия сеанс - не знам. В началото застанах бодро, изпитвах и задоволство и любопитство. Но към края се чувствах уморен. Художникът работи над своя "гроздобер" още 2 или 3 дни. "Това е само началото - обясняваше той, - ще имам още доста работа, докато завърша рисунката".

Злокобната вест от Скопие

През септември 1940 г. вече бях ученик в Ораховската гимназия. Ваканциите - коледна, великденска и лятна, прекарвах на село. Няколко пъти срещах господин Пандилев. Той живо се интересуваше - как учениците му от прогимназията се учат в гимназията. През есента на 1941 г. разбрах, че Димитър Пандилев е напуснал село Хайредин. Тогава именно научих, че коренът на родословното му дърво е от Македония. И след като през 1941 г. Вардарска Македония беше присъединена към България, Димитър Пандилев, заедно със семейството си се установява в Скопие. И така до злокобната вест - по време на голямото земетресение през 1963 г. семейството на Димитър Пандилев загива в развалините на собственото си жилище. А при по-сетнешните ми посещения в Скопие узнах, че там той се е изявил преди всичко като талантлив, признат и уважаван художник. С картините му се запознах лично едва при посещението си в Скопие по време на изложбата на българската книга там през 1966 г.

Издаваме икони с Югославия

И тук - съвсем накратко, за тогавашната обстановка и по-конкретно, за отношенията между българските и югославските книгоиздатели през онези години. След голямото "охлаждане" през 1947 г., към края на 50-те и в началото на 60-те години и от двете страни вече се полагаха усилия да се нормализират отношенията между България и Югославия във всички области на живота. Стремеж за подобряване на отношенията имаше и в областта на книгоиздаването. Виждаха се и първите резултати. Но имаше периоди на застои, на изчакване. Очевидно и върху двете страни още тегнеха натрупаните по време на разрива недоверие и подозрителност. Но общата тенденция показваше, макар бавно и колебливо, подобряване на връзките и сътрудничеството. Справедливо е да се посочи положителната роля в този процес на белградското издателство "Нолит" и лично на неговия ръководител Сава Лазаревич. В началото на 60-те години "Нолит" редовно участваше на международната изложба на книгата в рамките на Пловдивския панаир. И без да навлизам в подробности, бих отбелязал, че примерът на издателство "Нолит", постепенно се следваше и от други югославски издателства. От своя страна и българските издателства вече редовно и все по-широко участваха на Белградския панаир на книгата. При това трябва да се отбележи, че сравнително по-бързо и по-успешно се развиваха отношенията и взаимното ни сътрудничество с издателствата и книготърговските организации в Сърбия, Хърватско и Словения.

Превъзходни автори, превъзходна книга

Най-важната проява в засилващото се сътрудничество между България и Югославия в тази насока през 60-те години, без никакво съмнение е внушителното съвместно издание на икони от Балканите. Тази блестяща книга на софийското издателство Български художник и на белградските издателства Югославия и Нолит беше отпечатана най-напред на френски, немски и английски и се появи на европейските книжни пазари през 1966 г. На заглавната страница на книгата е отбелязано, че в нея са включени икони от Синая, Гърция, България и Югославия. За автори на четирите раздела на книгата бяха привлечени световно известни учени - за иконите от VI до ХII век, които се съхраняват в Синайския манастир - германският професор Курт Вайцман, за иконите от Гърция - д-р Манолис Хадзидакис, директор на Византийския музей в Атина, за иконите от България - акад. Кръстю Миятев и за иконите на Югославия - професор Светозар Радойчич. 
Какво друго може да се посочи във връзка с подготовката и разпространението на ИКОНИ от Балканите? Добре е да се изтъкне активната роля на г-жа Ванда Новосел, ръководителка на издателство "Югославия". Високообразована, внимателна към своите събеседници, търпелива и тактична - тази енергична хърватка съумяваше да формулира приемливи за всички страни решения. Това беше нужно най-вече при обсъждане на сложни и спорни въпроси. А тъй като често се стигаше до оценка на важни въпроси от културното наследство на християнските народи от Балканския полуостров, подобни поводи бяха в изобилие. Големият интерес, с който беше посрещната книгата от своя страна позволи допълнително да се отпечатат и нови емисии на изданието - доколкото си спомням - на полски, португалски и на някои от другите европейски езици. Книгата беше издадена, разбира се, и на български и на сърбо-хърватски език. Що се отнася до отпечатването - амбицията на издателите беше насочена към постигане най-високо равнище на европейското печатарско изкуство. Цветните клишета бяха подготвени от реномирани хърватски и френски фирми. Отпечатването на цветните репродукции се извърши в германски и австрийски печатници. А отпечатването на текста и подвързията се осъществи в Белградския графичен завод. Двете страни се договориха и акуратно изпълниха всички поети задължения, свързани с разпространението, разплащанията и по текущо изникналите въпроси.

Срещи край Вардар

В този ред на мисли трябва да се посочи, че най-бавно, а и най-трудно, установявахме взаимодействие с издателствата в Република Македония. И за да се подтикнат тези връзки, двете страни решиха да се организират изложби - на македонската книга в България и на българската книга в Скопие. Първата изложба общо взето премина успешно, без съществени пропуски и затруднения. Българските книгоиздатели пристъпваха към подготовката на изложба на българската книга в Скопие с чувство на отговорност. Давахме си сметка, че тази изложба има особена важност. Отивахме в Скопие с ясното съзнание и с амбицията - изложбата да подпомогне възстановяването на духовното общуване на хората от Народна република България и Република Македония. При окончателното подреждане на изложбата в Скопие обаче, неочаквано възникнаха усложнения.

Една случка с История славянобългарска

Някои от скопските ни партньори не бяха съгласни в нашата експозиция да се включи История славянобългарска на Паисий Хилендарски, а така също и издания с творби на Никола Вапцаров. Най-напред се опитахме да отминем с мълчание поменатите възражения. Но те бяха повторени и потретени. Стана ясно, че всичко това не може да се отмине с мълчание. И пак без подробности разговаряхме откровено на всички равнища. Накрая се стигна до разговор и лично с Кръсте Цървенковски - тогавашен ръководител на Република Македония. Пред него изтъкнахме, че сме дошли в Скопие с искреното желание, не да се дразним и противопоставяме, а да търсим онова, което ни свързва и може в името на общите интереси да ни обединява. Изтъкнато беше също така, че от наша страна са направени съществени компромиси. Спомням си добре - стана дума, че в изложбата не сме включили книги на известни представители на съвременната българска художествена литература като Димитър Талев и Венко Марковски. Обърнахме се към Кръсте Цървенковски с въпроса - нима е възможно да си представим българската духовна култура без Паисий Хилендарски и без неговата История Славянобългарска? Кръсте Цървенковски изрази едно спокойно и мъдро становище. Според него - само българската страна е в правото си да реши какви книги ще бъдат показани на изложбата. А накрая, усмихвайки се дружелюбно, добави, че иска да направи и някои критични бележки и пожелания - "Вие в България имате значителни успехи в земеделието и в медицината" - изтъкна той. Неговото пожелание беше тези успехи да се отразят по-добре и в изданията, показани на изложбата. На следващия ден изложбата беше открита и премина успешно.

Какви семена пося в младите ни души

Спирам се на горния епизод, за да подчертая, че непосредствено преди откриване на изложбата, между гостите и домакините се създаде известно напрежение. Струваше ми се, че през следващите дни, нашите домакини се опитваха помежду ни отново да се установят по-топли дружески отношения. Именно с това си обяснявам отправената покана - българската делегация официално да посети и разгледа Художествената галерия. Това посещение по същество беше среща с духовния елит в Скопие. Освен художници, там присъстваха още писатели, учени, издатели, журналисти, представители на печата и др. Още с влизането в галерията установих, че едно от централните места в нея е отредено на платната на Димитър Пандилев. А при представяне на изложените картини различните специалисти на няколко пъти изтъкваха, че Димитър Пандилев сполучливо разкрива самобитното и най-характерното в съвременното македонско изобразително изкуство. Слушах внимателно. Вълнувах се и от сърце се радвах на високото място , което Димитър Пандилев заема в съзнанието на хората в Скопие. Чувствах, че домакините очакват нашата реакция и нашите коментари. Не мога да възпроизведа напълно онова, което казах на тази паметна среща. Но помня добре - беше кратко. Изказах сърдечна благодарност за предоставената възможност да разгледаме Художествената галерия в Скопие. Що се отнася лично до мен - дълбоко и най-искрено се вълнувам от почетното място, което творбите на Димитър Пандилев заемат не само в галерията, но както се вижда и в сърцата на присъстващите"... Вълнувам се, защото Димитър Пандилев беше мой учител по история и рисуване в родното ми село Хайредин, вълнувам се, защото именно той пося за първи път в младите ни души любов към България и към българската история!" След приключване на официалната част бях отрупан с въпроси - от кога и как познавам Димитър Пандилев, наистина ли е бил учител в родното ми село, а то къде се намира, по какви предмети е бил преподавател и пр. и пр. 
Тази вълнуваща среща край бреговете на Вардар, не можеше да не възкреси и тя наистина възкреси хубавите спомени за учителя ми по българска история и рисуване в хайрединската прогимназия, спомени за учителя и за човека Димитър Пандилев.

15.07.2006

Trackback(0)
Коментара (0)Add Comment

Напиши коментар
quote
bold
italicize
underline
strike
url
image
quote
quote
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley
Smiley

Copyright 2007. All Rights Reserved.
busy
 

ОТ НЕТА за Хайредин

 

 

 Кметът на Хайредин е сред бизнесмените, които са купили скъпи коли с пари от селската програма

Осъдиха лидери на ДПС за купуване на гласове

  Хайредин » Bulgarian National English Spelling Bee

Община Хайредин реализира два големи проекта  1

 

Велизар Велчев

Обновяват главна улица в Хайредин

Социална работничка изнудвала бедни гласподаватели в Хайредин

 

 Парите за наводненията във Врачанско присвоени

Шести отдел - Резултати от Google Книги

Първи заместник-началник на Военна академия „Г. С. Раковски”

Рисунки за конкурса “Нарисувай своето лято”

Селяни живеят като шейхове

 Убийствено червено

Български хроники

Безстопанственото съоръжение се е превърнало в бензиностанция без касов апарат

*РЕШЕНИЕ № 1006 13.11.2008 г. ДП “Строителство и възстановяване

 *Получени сигнали за корупция в Областна администрация –Враца

 *На лов

*Дариха ченге с плазма

*Постоянно полицейско

присъствие искат по

селата в община Хайредин

 *райков: Разглеждаме възможността за изграждане на нова мощност на АЕЦ Козлодуй

  *50% от завършилите гимназия са неграмотни

 *РОГОЗЕНСКО СЪКРОВИЩЕ.-Rogazen

*Първите общински проекти по селските райони вече са подписани. А Хайреди защо не е там.

 *http://liternet.bg/folklor/motivi/shanko_i_bonka/hairedin.htm

 *http://liternet.bg/folklor/motivi/sin_v_tamnica/ovni/hairedin.htm

Кой е тук?

В момента 2 госта онлайн

Галерия

Хаиредин RSS feed

Joomla Template by Joomlashack
Joomla Templates by JoomlaShack Joomla Templates