topleft topright
kn00

      Чудесна книга

elka

Книга разказ за Михайлово

mih2

Книга Родове от Михайлово

mih1
История на село Михайлово PDF  | Печат |
16 November 2008

Михайлово (бивше Долна Гнойница) е село в Северозападна България. То се намира в община Хайредин, Област Враца. По данни от ЕСГРАОН на община Хайредин към 02.05.2005 год.в с. Михайлово живеят 1153 човека. До 1950 година името на селото е Долна Гнойница, така както е записвано в старите турски документи. С указ №191 на Президиума на Народното събрание /ДВ 95/22 април 1950 год./, населеното място се преименова в Михайлово на името на Михаил Кънчев - активен функционер на комунистическата партия и регионален ръководител на Септемврийското въстание 1923 година.

Исторически факти
Матариални свидетелства. Двете реки Огоста и Горногнойнишка бара, плодородната земя и тучните пасища са привличали хората още от древността към това място. Не са правени системни разкопки, но от проучванията на случайно намерени находки, може да се каже, че селището е обитавано още в шестото хилядолетие пр. н. е. Изследването е документирано и регистрирано от Богдан Николов-ИМСЗБ,т.18,1992,стр.13. Намерени са останки от погребения с трупоизгаряне-глинени погребални урни и златни накити от бронзовата епоха (края на четвъртото хилядолетие пр. н. е.). Изровени са останки от глинени съдове характерни за ранно-желязната епоха-около първото хилядолетие пр. н. е. Намерени са отделни монети и колективни монетни находки от времето на Римска империя. Най-голямата находка е от 1098 броя монети, като последните са сечени при император Галиен (253-268), което доказва, че тази земя е била провинция на Римската империя. Нашествията на варварите носели смърт и разрушения и вероятно по това време селото е разрушено. От населението тук са оставени много тракийски могили, което определя народността на хората обитаващи тези земи. Открити са керамични съдове от Първото Българско царство и некрополи от времето на Второто Българско царство. Материалните свидетелства доказват, че мястото, където се намира село Михайлово е заселвано могократно, но не са намерени документи за името на селището.
Писмени документи. След падането на България под турско владичество, от турски данъчни описвачи около 1483 година е описан Никополския санджак. Доцент Румен Ковачев в книгата си "Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век в Българския исторически архив" (изд. Нар. библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", София, 1997) дава точни данни за населените места тук:
-село Койдозлу (Козлодуй) има 8 домакинства.
-село Бутанофче (Бутан) има 6 домакинства.
-село Хайрреддин (Хайредин) има 4 домакинства.
Село Долна Гнойница не се споменава, което значи че то отново е било праздно място-селяните или са изселени в Анадола, както тези от с. Цибър, или селището е разграбено и опожарено.Турски данъчни документи споменават за селище с име подобно на Гнойница в каза Джибре (Цибър), Никополски санджак, както следва:
- в 1617 год. село Гунанидже или Гнояница;
- в 1620 год. село Гонайниче с 35 домакинства;
- в 1632 год. село Гнояниче с 30 домакинства;
- в 1639 год. село Гуяниче или Гояница.
След кърджалийските безчинства в края на XVIII век, селото около Барата е опостушено, опожарено и се създава едно временно селище скрито и далеч от пътища в местността "Влашко селище". В това селише се заселват и българи, връщащи се от Румъния, както и такива бягащи от родните си места на път за Влашко. След около 15 години, но след 1800 година, семействата от това ново селище се преместват около Барата, където сега е село Михайлово. Според възрастни хора при едно изследване през 1904 година (отразено в издадения тогава "Пътеводител на Оряховска околия"), селото носи името на близкия соват (голямо пасище, мера) "Гоеница". В това пасище всяко домакинство от селото е отглеждало и угоявало до 150 овце,телета и работен добитък-волове, биволи и коне. В турска редакция най-близък до името Гоеница е записа от 1639 година. След 1800 година селото е записано като Гунуйниче-и зир (Гунуйница-и зир), което означава Долна Гнойница. Това е било необходимо, според турските власти, тъй като създаденото селище е ново на това праздно място, а в горното течение на Барата съществува вписаното от 1631 година в турските данъчни "дефтери" село Гунуйница-и баля. По-рано такъв запис на името не е бил необходим, защото Гоеница е по-старото от двете села и за да се отличават към името на второто е прибавено "и баля", т.е. "Горна". За първи път на български селото е записано като Долна Гноеница в календарче "Летоструй", издадено във Виена-Австрия през 1873 година. Там в списъка на селищата от Оряховска околия се споменава, че това село е заселено с българи.
Училище и черква. В селището на новото място през 1848 година се открива килийно училище с първи учител Глигор Маринов от Ново село (Благово), обл. Монтана. Двадесет години по-късно се построява сграда, наричана "Хамбаря", защото имала помещение за събраното зърно от данъци, помещение за религиозни ритуали и стая за нуждите на училището. През 1873 година се освещава новопостроената черква "Св. Параскева" от свещеника останал да служи в нея - Атанас Попниколов. Тя е построена в дарените дворни места от фамилиите Ценьовци и Младенчовци. Свещеници служили в църквата са още Филип Трифонов, Кирил Манчев (от 1926 до 1932 година), Георги Макариев (от април 1932 до 1936 год.),Иван Александров (от 1936 до 1948 год.) и Ангел Филипов Попов. През 1889 година се построява училищна сграда, която да позволи провеждането на четирикласно обучение на децата. Училището е построено на дареното от Найден Илчев дворно място в центъра на селото. През 1931 година е завършена и осветена нова голяма училищна сграда, която да отговори на нарастналите нужди от учебни помещения за провеждане на седем годишен курс на обучение. Учители оставили трайна следа, не само с обучението на децата, но и с широката си обществена дейност и работа за културното обогатяване на селяните и съхранение на българските народностни традиции са: Петко Цалков Барзов (1838-1914), Илчо Горанов, Въло Ценов Калчев, Георги Атанасов Попов (1873-1959), Куно Симеонов Йончев, Иван Найденов Илчев (1877-1933)- станал по-късно Околийски училищен инспектор, Михаил Георгиев Попов (1892-1984), Петко Тударов Илчев (1902-1985)- като главен учител организирал стоежа на новата училишна сграда през 1930-1931 год., Цветан Петров Константинов (Цинцарски) (1909-1989), Цонка Георгиева Барашка, Любен Стоев Спасов (1915-1988), Гена Иванова Попова. Инициативен комитет от учители са организирали през 1939 г. с доброволен труд и дарения построяването на паметник на загиналите за Отечеството 53 войници от селото във войните от началото на XX век. Директори на училището през годините са: Иванка Димитрова Лилова, Алексей М. Крачков, Петко Тудоров Илчев, Михаил Г. Попов, Цветан Димитров Маринов, Любен Стоев Спасов, Димитър Найденов Евтимов, Димитър Георгиев Димитров, Косто Ганов Костов и Цветана Георгиева Студенобушка.
Други обществени институции. Нуждата от общинска административна сграда се чувствала осезаемо. Населението на селото в края на тридесетте години на XX век е над 2 700 човека, и през 1938 година се построява Общински дом. В него се настанява кметската администрация, пощата и здравната служба. Телеграфопощенската станция е открита на 13.11.1923 г. През 1952 г. е поставен номератор с телефонистка, а през 1981 г. е монтирана и работи автоматична телефонна централа. Читалище "Съзнание" е създадено през 1912 година по инициатива на учителите баща и син-Георги Атанасов Попов и Михаил Г. Попов. То се помещава на различни места, докато през 1978 година е направена пристройка към училищния салон и в нея са настанени библиотеката, читалнята и детската сбирка. През 1957 г. е построена сграда за детски ясли. Те функционират до 1960 г., когато се закриват. Сградата се преустройва и предоставя за нуждите на целодневна детска градина.

Следва продължение....Моля който има данни за село Михайлово и желае да ги има в интернет да ги изпрати на btsoft@abv.bg

 

ОТ НЕТА за Хайредин

 

 

 Кметът на Хайредин е сред бизнесмените, които са купили скъпи коли с пари от селската програма

Осъдиха лидери на ДПС за купуване на гласове

  Хайредин » Bulgarian National English Spelling Bee

Община Хайредин реализира два големи проекта  1

 

Велизар Велчев

Обновяват главна улица в Хайредин

Социална работничка изнудвала бедни гласподаватели в Хайредин

 

 Парите за наводненията във Врачанско присвоени

Шести отдел - Резултати от Google Книги

Първи заместник-началник на Военна академия „Г. С. Раковски”

Рисунки за конкурса “Нарисувай своето лято”

Селяни живеят като шейхове

 Убийствено червено

Български хроники

Безстопанственото съоръжение се е превърнало в бензиностанция без касов апарат

*РЕШЕНИЕ № 1006 13.11.2008 г. ДП “Строителство и възстановяване

 *Получени сигнали за корупция в Областна администрация –Враца

 *На лов

*Дариха ченге с плазма

*Постоянно полицейско

присъствие искат по

селата в община Хайредин

 *райков: Разглеждаме възможността за изграждане на нова мощност на АЕЦ Козлодуй

  *50% от завършилите гимназия са неграмотни

 *РОГОЗЕНСКО СЪКРОВИЩЕ.-Rogazen

*Първите общински проекти по селските райони вече са подписани. А Хайреди защо не е там.

 *http://liternet.bg/folklor/motivi/shanko_i_bonka/hairedin.htm

 *http://liternet.bg/folklor/motivi/sin_v_tamnica/ovni/hairedin.htm

Галерия

Joomla Template by Joomlashack
Joomla Templates by JoomlaShack Joomla Templates